Микрочипът при кучета и котки

Микрочипът, който се поставя на домашните любимци представлява стерилна капсула, малко по-голяма от оризово зърно, покрита с биологично поносим материал. Имплантира се подкожно и не предизвиква реакция на мястото на поставяне. 

По същество микрочипът представлява пасивно устройство без автономно захранване. Противно на общото схващане той не излъчва постоянен сигнал, а се нуждае от електромагнитен импулс който да енергизира съдържащите се миниатюрни намотки в чипа. Разчитането му се извършва със специален четец , който първо излъва необходимият импулс за задействането на чипа а в последствие улавя върнатия от микрочипа сигнал съдържащ идентификационния номер. Всеки микрочип е носител на уникален 15 (или повече) цифрен код, които служи за индентификация на животното.

При кучетата и котките има две места, на които се имплантира микрочипът и те се смятат за стандартни - в континентална Европа, към която се отнасяме и ние поставянето на микрочипа се извършва отляво на шията, в нейната средна част. В страните от Обединеното кралство имплантирането се извършва краниално на лопатките на медианната гръбна линия.

При птиците, в зависимост от голеината им, имплантирането се извършва или подкожно в областта на шията или интрамускулно.

Така поставения микрочип се отбелязва в паспорта на даденото животно, в медицинския му картон както и в единния електронен регистър на страната - ВетИС за България. Вписването в последния се извършва само от ветеринарния лекар поставил микрочипа. Освен уникалния код се нанасят и даните на собственика. Така свързаната информация удостоверява, че описаното в паспорта и водено от вас животно са едно и също.
Микрочипът е сред задължителните условия, за да можете да регистрирате домашния си любимец в общината и съответно да си спестите глоба, както и ако искате да напуснете страната с него.